Душата ми е непокътната.
Зряла.
И като Земята цяла.
Танатос в теб
изкушен за пир
не ще я разломи.
Духът ти вихрен
все още броди,
дири благост свята .
Не бленува кървави победи
в здрача на обезумели дни.
А моят?! …
Знаеш.
Плува си по гръб в омая
в безгрижието на океана
с N-честотните вълни.
Наречен някога
от някого ...
Самадхи.
А тук и сега.
Той - Духът мой
Е … в капчици сияние
по шушнещи треви в зори.`
В капчиците послание е скрито.
Пратено по космически лъчи.
А ти …
Дали само с очи?
Със сърце?
Или и…
с ръце ще го разчетеш?
Нека неназованото в тебе да реши.
Гюлсер Мазлум
28.08.2014
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados