Свят красив, но пълен с болка.

Играем роли, за да се спасим.

Не мисля даже, че ни пука,

когато с някого злоупотребим.

Плетем интриги, носим маски,

криещи се зад една стена.

Стена от разум и претенции,

която е една лъжа.

Днес сме едни, а утре други,

само за да победим.

И когато го направим,

забравяме с близките си да го споделим.

А когато сме на дъното,

плачем, чупим и рушим.

Опираме дори до дулото,

надявайки се някого да ни спаси.

И губим всичко, за да сме велики,

а после плачем до зори.

Разбираме, че в малкото е смисъла,

но когато вече сме останали сами.