Сами
Свят красив, но пълен с болка.
Играем роли, за да се спасим.
Не мисля даже, че ни пука,
когато с някого злоупотребим.
Плетем интриги, носим маски,
криещи се зад една стена.
Стена от разум и претенции,
която е една лъжа.
Днес сме едни, а утре други,
само за да победим.
И когато го направим,
забравяме с близките си да го споделим.
А когато сме на дъното,
плачем, чупим и рушим.
Опираме дори до дулото,
надявайки се някого да ни спаси.
И губим всичко, за да сме велики,
а после плачем до зори.
Разбираме, че в малкото е смисъла,
но когато вече сме останали сами.
© Ивета Врескова All rights reserved.
