Дъждът вали
и плаче заедно с душата ми...
Не, не, не! Това не са сълзи,
а късчета мъка, от сърцето прокапали.
Дъждът вали
и улиците стенат удавени...
Тишината в мен силно крещи
и събужда спомени отдавна забравени.
Дъждът вали...
© Паула Петрова Todos los derechos reservados
Поздравления за "дъждовната" мелодия!