7 feb 2007, 18:46

Само един живот

  Poesía
1.1K 0 9
Върти се колелото на живота
и всеки в хаоса безумен
си свири собствената нота
и търси своя рай загубен
на кръстопътя на съдбата,
която ни напомня всеки ден,
че по-сурови стават правилата
за малкия човек обикновен.

Не спира въртележката зловеща
дори и смъртно да си уморен,
тя непрестанно те подсеща,
че си жив и че имаш мен.
И в хаоса безумен може би
за тебе аз съм твоя рай,
затова безумно ме люби,
а аз ще изпея нотите докрай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...