Feb 7, 2007, 6:46 PM

Само един живот

  Poetry
1.1K 0 9
Върти се колелото на живота
и всеки в хаоса безумен
си свири собствената нота
и търси своя рай загубен
на кръстопътя на съдбата,
която ни напомня всеки ден,
че по-сурови стават правилата
за малкия човек обикновен.

Не спира въртележката зловеща
дори и смъртно да си уморен,
тя непрестанно те подсеща,
че си жив и че имаш мен.
И в хаоса безумен може би
за тебе аз съм твоя рай,
затова безумно ме люби,
а аз ще изпея нотите докрай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...