Само насън

4 oct 2009, 1:56

Poesía » De amor

648 0 3

Аз още те виждам в своите сънища

целувам те, ала само насън

и изтлява душата, широко разгърната,

очакваща да я стопли човешката длан.

И усещам те близо до себе си

дихание, нежно сломено от тихата нощ,

ароматът и кожата в мен са оставили белези,

догарящи под сянката с име "живот".

И сядам там, отново на нашето място,

сякаш сълзите напомнят с глас спотаен

как звездите завиждаха на двамата млади,

устните слели, сърце до сърце...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.