Oct 4, 2009, 1:56 AM

Само насън

  Poetry » Love
966 0 3

Аз още те виждам в своите сънища

целувам те, ала само насън

и изтлява душата, широко разгърната,

очакваща да я стопли човешката длан.

 

И усещам те близо до себе си

дихание, нежно сломено от тихата нощ,

ароматът и кожата в мен са оставили белези,

догарящи под сянката с име "живот".

 

И сядам там, отново на нашето място,

сякаш сълзите напомнят с глас спотаен

как звездите завиждаха на двамата млади,

устните слели, сърце до сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...