Аз още те виждам в своите сънища
целувам те, ала само насън
и изтлява душата, широко разгърната,
очакваща да я стопли човешката длан.
И усещам те близо до себе си
дихание, нежно сломено от тихата нощ,
ароматът и кожата в мен са оставили белези,
догарящи под сянката с име "живот".
И сядам там, отново на нашето място,
сякаш сълзите напомнят с глас спотаен
как звездите завиждаха на двамата млади,
устните слели, сърце до сърце...