Само от студ и насън
А хилядата стиха лежат между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.
Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки,
под снега снежнобял тук и там се озъбва капан.
Леден вятър в комина въздиша съвсем по човешки,
в черни димни валма, що рисуват небето е взрян.
Знам, че все ще е мрак, но към три щом пропеят петлите,
ще се сепне и старото куче заспало навън.
Лъч надежда един, що зад щорите спуснати скрит е,
ще ни свари прегърнати... Само от студ и насън.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви!
-
Такива стихове не се коментират, те се прибират някъде на топло и се преживяват, защото са толкова истински! Прегръщам те, Наде!
-
Великолепие!
-
"Леден вятър в комина въздиша съвсем по човешки,"
-
В твоите стихове има един скрит копнеж по нещо, по някого, и това много ми допада! Поздрави!❤
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
