3.12.2021 г., 17:08 ч.

Само от студ и насън 

  Поезия » Друга
528 4 5

А хилядата стиха лежат  между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.

 

Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки,
под снега снежнобял тук и там се озъбва капан.
Леден вятър в комина въздиша съвсем по човешки,
в черни димни валма,  що рисуват небето е взрян.

 

Знам, че все ще е мрак, но към три щом пропеят петлите,
ще се сепне и старото куче заспало навън.
Лъч надежда един, що зад щорите спуснати скрит е,
ще ни свари прегърнати... Само от студ и насън.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Такива стихове не се коментират, те се прибират някъде на топло и се преживяват, защото са толкова истински! Прегръщам те, Наде!
  • Великолепие!
  • "Леден вятър в комина въздиша съвсем по човешки,"
  • В твоите стихове има един скрит копнеж по нещо, по някого, и това много ми допада! Поздрави!❤
Предложения
: ??:??