10 oct 2010, 17:41

Само помни

1K 0 0
Само помни Написана на : 2010-10-10 14:00:25

Отново е есен, октомври пъстрее,

защо ли дърветата ронят сълзи?

Природата още за тебе жалее,

а облак отровен слънцето скри.

 

Скръбта по лицето ми бавно рисува

кръгове тъмни по бледи страни.

Тихата болка в очите ми плува,

прегърнала спомен, душата мълчи.

 

Отново е есен, октомври пъстрее,

повтаря се всичко, само не ти.

Затварям очи, ликът ти се рее

и сякаш ми казва: "Само помни!"

 

Моята обич как да забравя,

с нея живея, макар да боли,

и за едничко много се моля -

да ме почакаш както преди.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...