Отново е есен, октомври пъстрее,

защо ли дърветата ронят сълзи?

Природата още за тебе жалее,

а облак отровен слънцето скри.

Скръбта по лицето ми бавно рисува

кръгове тъмни по бледи страни.

Тихата болка в очите ми плува,

прегърнала спомен, душата мълчи.

Отново е есен, октомври пъстрее,

повтаря се всичко, само не ти.

Затварям очи, ликът ти се рее

и сякаш ми казва: "Само помни!"

Моята обич как да забравя,

с нея живея, макар да боли,

и за едничко много се моля -

да ме почакаш както преди.