16 abr 2018, 13:11

Само пуста земя 

  Poesía » Otra
517 3 4

 

За миг се влях в очите ти и паднах на звезда от лед.
Но там разбрах – долитаха под шапка сняг надеждите.

Приличаш малко днес на елф подхлъзнал планините ми.
Къде видя, видя човек, сред пустото се стигнахме

и нямаше съмнения, а шепот и мечти...

Ръцете са поезия и в спомена ми – дим... 

Луната е горчива... 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Величествено !
  • Емоцията е хубаво нещо, когато не ни отнема от живота, а животът е хубаво нещо, когато не ни отнема от емоцията. Но най хубаво е, когато можем да се грижим за някого и той може да се грижи за нас. Понякога животът си прави странни шеги Благодаря за споделеното. Хубаво е, когато усещаш, че мисълта може да съществува без реалния контакт. Това е почти безсмъртие.
  • Когато любовта отлети от сърцата, след нея остава само лунен пейзаж.
    Хубав стих, изпълващ с горчивина и болка.
  • Абстрактна картина... но нещата се фокусират веднъж щом разбереш, че емоцията... Е... сюжета... Поздрави!
Propuestas
: ??:??