4 sept 2013, 20:35

Само с обич

865 0 0

 

В безсънната нощ

стъпки дочувам едва,

но те не спират

пред моята врата.

Не съм търсещ

късната обич...

Деля сърцето си на две

за теб място да има.

Вслушвах се за гласа ти,

който като нежна музика

ме приспива,

още усещам дъх ти

и топлото нежно  тялото.

А  с утринните лъчи

оправях разпилените ти коси.

Само с обич белезите

в сърцето зарастват.

Да не и позволим

да се изплъзне -

не може да чака на прага.

Силните чувства

не могат да се отричат.

Нека подредим  спомените

и грейнат сълзи на радост.

Нека в прегръдките ми

не ти е тясно.

Полудявам от самота!

Ти, си тая, която ме кара

да извикам у себе си Пролетта!

Един човешки живот  стига ли

да претворим мечтите си във факт?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...