Sep 4, 2013, 8:35 PM

Само с обич

  Poetry » Love
861 0 0

 

В безсънната нощ

стъпки дочувам едва,

но те не спират

пред моята врата.

Не съм търсещ

късната обич...

Деля сърцето си на две

за теб място да има.

Вслушвах се за гласа ти,

който като нежна музика

ме приспива,

още усещам дъх ти

и топлото нежно  тялото.

А  с утринните лъчи

оправях разпилените ти коси.

Само с обич белезите

в сърцето зарастват.

Да не и позволим

да се изплъзне -

не може да чака на прага.

Силните чувства

не могат да се отричат.

Нека подредим  спомените

и грейнат сълзи на радост.

Нека в прегръдките ми

не ти е тясно.

Полудявам от самота!

Ти, си тая, която ме кара

да извикам у себе си Пролетта!

Един човешки живот  стига ли

да претворим мечтите си във факт?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....