27 ago 2005, 15:01

Само с поглед... 

  Poesía
1008 0 3
Помня погледа ти нежен,
когато ми прошепна "искам теб".
Сякаш милион слънца далечни
се бяха сбрали в погледа ти мил
и лъчи небесни се простираха към мен.
Такава радост не бях виждала преди
да извира от нечии очи,
таква радост не бях изпитвала преди
да искри от мен с лъчи.
Погледът ти тъй неземен
ме обливаше с любов,
а аз не знаех какво да сторя...
да се усмихна ли, да ти отвърна ли...
отговорът ми бе един -
на погледа ти с поглед отвърнах аз...
Но моя поглед не бе обикновен.
събрах във него
цялата лекота,
цялата любов,
цялата надежда
и цялата тъга,
с която ме срещна в този ден,
тъй необикновен за мен...
Очите казват всичко,
а ние само с поглед си говорехме...

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И ти драсни някой ред мила имаш си музичка какво чакаш а
  • Защо си мисля, че знам чии поглед и това. Давай все така, миличка.Много хубаво пишеш.
  • Радвам се, че ти харесва дам...така е дори понякога един поглед и едни очи ти казват всичко!
Propuestas
: ??:??