Само сбогом ще кажа, преди да си тръгна.
Аз не съм многословна в разделите.
Ти не молиш, не искаш, дори не проклинаш
(както казваше - светът е за смелите).
Само вик ще изтръгнат гърдите ми,
стенещи от печат на целувка на Юда.
А ръцете, на възел в косите ми вплетени,
ще възкръсват след смъртна заблуда.
Ще достигам дълбоките дебри на залеза,
упоена от клетви отминали.
Ще те вдишвам от спомена жив на раздяла
(само той ще остане в очите ми).
.................
Само сбогом ще кажа, преди да си тръгна.
Аз не съм многословна в разделите.
Любовта и без теб някой ден ще прегърна.
Ще узная в живота пределите.
© Анета Todos los derechos reservados