Само спомен остава, ура!

Две души в две тела,

две сърца в беда!

Любов ли бе това?

Кой ни прокълна?

Сякаш спомен далечен,

мираж в пустиня блести.

Сякаш съм вовеки обречен,

сърцето все още боли.

Страдание, мъка, тъга.

Живот ли бе това?

Любов, радост, ура!

Заслужаваше ли си, а?

Накрая спомен само остава.

Няма болка, няма тъга.

Понякога не се получава,

След дъждът няма дъга.

Любов ли бе това?

Кой ни прокълна?

Две души в две тела,

две сърца в беда!