Две души в две тела,
две сърца в беда!
Любов ли бе това?
Кой ни прокълна?
Сякаш спомен далечен,
мираж в пустиня блести.
Сякаш съм вовеки обречен,
сърцето все още боли.
Страдание, мъка, тъга.
Живот ли бе това?
Любов, радост, ура!
Заслужаваше ли си, а?
Накрая спомен само остава.
Няма болка, няма тъга.
Понякога не се получава,
След дъждът няма дъга.
Любов ли бе това?
Кой ни прокълна?
Две души в две тела,
две сърца в беда!
© Ангел All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
