Сърцето ми не пулсира равномерно,

а сякаш бърза към последния си ритъм.

Отсъствието ти се оказва вредно,

Любов - така неправомерно те отритвам...

Страдание, родих се с теб в плътта

и когато последният ми дъх се сепне,

ти ще си моя сбъдната мечта!

И само в тебе тишината ще простене -

ще бъдеш нежна хлад във моя Ад,

където няма абсолютно нищо.

И Слънце – в тоя непрогледен мрак.

И ще ме хапеш с зъбите си хищно...

Любов, неправомерно те отритнах.

За да се откажа от това, което съм.

Аз ще дочакам и последния си ритъм

и тогава ти ще се окажеш само сън!