30 мая 2011 г., 00:18

Само сън

810 0 0

 

Сърцето ми не пулсира равномерно,

а сякаш бърза към последния си ритъм.

Отсъствието ти се оказва вредно,

Любов - така неправомерно те отритвам...

Страдание, родих се с теб в плътта

и когато последният ми дъх се сепне,

ти ще си моя сбъдната мечта!

И само в тебе тишината ще простене -

ще бъдеш нежна хлад във моя Ад,

където няма абсолютно нищо.

И Слънце – в тоя непрогледен мрак.

И ще ме хапеш с зъбите си хищно...

Любов, неправомерно те отритнах.

За да се откажа от това, което съм.

Аз ще дочакам и последния си ритъм

и тогава ти ще се окажеш само сън!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...