Отново е вечер и пак си на бара
Пиян, както винаги
През последните
Пет, шест или Марвин знае
Колко отминали Нови години
Поръчал коктейл
От всевъзможни реалности
Разбърквани, докато напомнят цвета
На родното, различно от Земното
Ванилено небе и червеникаво слънце:
Отпиваш
А спомена за цвета му неприятно прогаря
Още един белег в някое от трите сърца -
Роден си със две
Друго за всеки случай ти бе присадено
Точно него използваш в туземните ти диалози -
И за да забравиш
Поръчваш по още един
За теб и твоята стара позната
Докоснала те нежно с коляно
Поглеждайки с изконното жадно очакване
На най-близко до тебе седяща
И бързащата в чашите да те настигне
Била най-красива в градчето
Поувяхнала вече
Но правеща се все още на изискана дама
Спомняща си с мъгливост в очите
За личният си блясък от онова
Все по-далечно ѝ „някога“
Когато с букети в ръцете
Откровено ѝ шепнеха, че е неповторима, неземна -
А сега просто иска да пие
Да пие, да пие, да пие
Докато собственото ѝ небе потъмнее
И всичките му цветовете като утеха забрави...
Улавяш в очите ѝ желания
Искрящи наедно с кадрите от екрана
Сменящи неуморно ярките
Ненужни в този час никому
Изневеряващи до гроб обещания:
Как утре ще бъде с нещо по-различно от днес
Защото човечеството върви напред
Уверено във своя прогрес
И решавате да опитате
Така и така няма какво да се губи
Дали ще ви докосне тази вечер сполуката -
Потъркваш ръка
В гръдта на пияната ти компания
За късмет или най-обикновено
Хазартно проклятие
И мяташ да се търкулнат
Изтърканите от неуморна употреба
Белязани с черните точки на заложеното съвремие
Разбъркали световъртенето
От може би фалшивите
Специално изработени кокалени зара
Надявайки се да уцелиш
Заветната двойна шестица
И да се преобърне живота
Изцелявайки всяка незараснала
земна или неземна, наранена молекула
Или още по-малка частица...
Чуваш гласа уморен на крупието:
- Все така си обречен да търпиш
Поредното за вечерта изтезание
В което ще опитваш наредените пред теб питиета
Оплаквайки се на всеки, готов да те слуша
Че живота на Земята, никак не е лек
За всеки инопланетянин е горчив като разочарование
Принуден да се прави и той на човек
Осъден да пие от космическо състрадание
Към все още прохождащите местни туземци
Смеещи се и неразбиращи
Заредени догоре с тяхното безразличие
Вярващи, че светът им е центъра на цяла Вселена
Която от нахалството им е все по-уморена
Замислила се дали грешката си не изтрие
И да я замени с ново, две-три идеи по-разумно начало...
Поръчваш отново
Но отместваш малко грубо ръката
На зовящата те за мимолетна обич
Вече забравила всякакви обноски и благоприличие
Поднесла устните си за целувка
Лошо прикрила похотливата си поквара
Някога най-красива в градчето им дама
Благодарна, че те има
Само за едничка бързотопяща се минута
Която е блян, обречен да бъде сапунен мехур
Дето в нищото като дим ще изчезне
Щом минутата изтече и обичта ѝ просто се спука -
Обръщаш ѝ гръб, нека сама се оправя
И в края на поредната пропила се вечер
Отново си сам
Потънал в размисли и все така неразбран
Така както е през последните
Пет, шест или кой знае колко вече години:
- Този свят никога не е бил твой!
Мислиш, че е време да го напуснеш
Въздишаш -
Дали няма да ти бъде мъничко трудно?
Все пак Земята те напивала гостоприемно
Предложила ти да опиташ всичко грешно и земно
Но си решил - тръгваш веднага
Само да допиеш и тази благословена от времето чаша:
- А после?
После е лесно -
Не плащаш никаква сметка
Дори и онази
С която почерпи
Заспала на рамото ти твоя позната
И просто изчакваш
Там
Подпрял се на бара
На вогоните поредния кораб
Да мине
Може би в идващото бодро
Забравило нощните ти прегрешния утро
И тогава, без да кажеш на никого: - Сбогом!
Отлиташ от тук
И търсиш следващата обитаема -
Но този път ще останеш: - Само за малко! -
Пак дружелюбна
Безимена, но пресушена от обещания, малка планета...
© ГФСтоилов Todos los derechos reservados