Самодива
Самодива
Из глухи усои, в диви дъбрави
ще скитат нозете ми алени.
Ще пие роса снагата корава,
от мъж досега не погалена.
Ще удавя в реката аз ризата,
от хорските думи напрашена.
Ще заплета китка в косите си.
Самодивски колан ще запаша.
Ще мамя овчари по пълнолуние.
В гъстаци ще крия стадата им.
Който ме люби, ще е безумен,
омърсена от грях - ръката му.
От птица по-волна ще е
душата ми - прокълнатата.
На самодивското сборище,
преди да умра, ще танцувам със вятъра.
Из глухи усои, в диви дъбрави
ще скитат нозете ми алени.
Ще пие роса снагата корава,
от мъж досега не погалена.
Ще удавя в реката аз ризата,
от хорските думи напрашена.
Ще заплета китка в косите си.
Самодивски колан ще запаша.
Ще мамя овчари по пълнолуние.
В гъстаци ще крия стадата им.
Който ме люби, ще е безумен,
омърсена от грях - ръката му.
От птица по-волна ще е
душата ми - прокълнатата.
На самодивското сборище,
преди да умра, ще танцувам със вятъра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Величка Петкова Todos los derechos reservados
))
