13 may 2007, 21:07

Самодива 

  Poesía
523 0 7
Самодива


Из глухи усои, в диви дъбрави
ще скитат нозете ми алени.
Ще пие роса снагата корава,
от мъж досега не погалена.

Ще удавя в реката аз ризата,
от хорските думи напрашена.
Ще заплета китка в косите си.
Самодивски колан ще запаша.


Ще мамя овчари по пълнолуние.
В гъстаци ще крия стадата им.
Който ме люби, ще е безумен,
омърсена от грях - ръката му.

От птица по-волна ще е 
душата ми - прокълнатата.
На самодивското сборище,
преди да умра, ще танцувам със вятъра.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??