Magnetichna (Дидка Георгиева)
15 94
10 ene 2007, 12:02

Самота! 

  Poesía
952 0 4

Окова ме здраво самотата,
вериги тежки влача всеки ден...
сякаш зъл магъосник омагъосъл ми краката,
и не искат да се подчиняват те на мен.

Боже, а тежат оковите големи,
не позволяват ми дори усмивка да си подаря,
вкопчили се някак здраво в мене,
присмиват се на мойта самота.

А аз увяхвам бавно като цвете,
само оставено, без светлина,
самотата, и тя надсмива се над мене,
но не може да ми вземе моята душевна красота.

И търся някъде прозорец светъл,
за да видя лъч от нежна светлина,
и се моля някой да почука,
пак на моята врата,

Тогава усмивката ми пак ще засияе,
сърцето оковите ще победи,
мечтите ми отново ще мечтаят,
и щастието ще се възроди!

© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??