butterfly_fly (Ди)
20 40
3 abr 2008, 21:29

Самота 

  Poesía
734 0 4

Самотата в зимата се крие,

с блясъка в снега си те привлича,

в студени сънища ще те обвие,

ако се опиташ и за миг да я отричаш.

 

Да бягаш вече няма смисъл,

умората  в гърдите ти живее,

оставяш се на тишината,  движеща се от безкрайна мисъл,

опитвайки се да запазиш всичко, което иска да ти вземе.

 

Чувстваш празнотата в сърцето ти да вика:

"Запълни ме с чувството, което никога не стига!"

А снегът ти носи само злата самота,

най- коварната съперница на любовта!

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • от поезията ти не вденах много-много за сега
    честно казано сканирах я диагонално при това
    не поезия, че не обичам
    но ме бива повече да пиша, от това да сричам
    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-1082200743.html"><img src="http://s18.rimg.info/990c581199eb460a04fbf655d8e1669e.gif" ></a>
  • Поздрави
  • Сами се раждаме, сами живеем, сами умираме....

    Самотата ли, за мене тя е стръв,
    със мене се събужда и заспива,
    живее в мен и в мойта кръв,
    и в вените ми ледено изстива....
  • Това от, което най-много ни е страх, ни застига!
    Така, че нека го преодолеем, макар и трудно
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??