3 апр. 2008 г., 21:29

Самота

995 0 4

Самотата в зимата се крие,

с блясъка в снега си те привлича,

в студени сънища ще те обвие,

ако се опиташ и за миг да я отричаш.

 

Да бягаш вече няма смисъл,

умората  в гърдите ти живее,

оставяш се на тишината,  движеща се от безкрайна мисъл,

опитвайки се да запазиш всичко, което иска да ти вземе.

 

Чувстваш празнотата в сърцето ти да вика:

"Запълни ме с чувството, което никога не стига!"

А снегът ти носи само злата самота,

най- коварната съперница на любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • от поезията ти не вденах много-много за сега
    честно казано сканирах я диагонално при това
    не поезия, че не обичам
    но ме бива повече да пиша, от това да сричам
    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-1082200743.html"><img src="http://s18.rimg.info/990c581199eb460a04fbf655d8e1669e.gif" ></a>
  • Поздрави
  • Сами се раждаме, сами живеем, сами умираме....

    Самотата ли, за мене тя е стръв,
    със мене се събужда и заспива,
    живее в мен и в мойта кръв,
    и в вените ми ледено изстива....
  • Това от, което най-много ни е страх, ни застига!
    Така, че нека го преодолеем, макар и трудно
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...