Самота

20 dic 2007, 21:53

Poesía » Filosófica

1178 0 8

Живея самотно, пред мен е гората.
Със мене са всички и пак съм сама.
Към мен са отправени толкова погледи,
и въпреки всичко, аз пак съм сама.
Над мене звездите намигат унесени,
под мене се стеле тиха мъгла...
Навсякъде хора, колички и есени,
в душата ми грее самотна жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas