САМОТА
Днес съм щастлив! Онемял!
Жена смуглоока сърцето превзе.
Листата танцуват. Падат с печал.
От ствола бакърен в моите нозе.
Вятър оплита оголени клони.
Любовта - мартенски лед се стопява.
Простенва есен - на старци сезона.
... Покрит съм от листа на забрава.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados