Самота
Самота
Когато човек остарее
и остане вече сам,
хич не му се живее,
това и аз го знам.
Всичко вече ми тежи
и самотата ме мори,
не се усмихвам, не се смея,
за какво тогава да живея.
Пак съм сам във къщи,
а навън времето се мръщи,
запалил съм камината
и не ми пука за зимата.
Гледам семейния албум,
а дървата пеят бум-бум,
няма я вече моята половинка
и пак ме мъчи настинка.
Колко щастлив със нея бях,
но и аз вече остарях,
окапвам като листата
и често ме боли главата.
Седя с чаша в ръка и си мисля,
опитвам се животът да премисля,
дали всичко съм направил
и нещо да не съм забравил.
Правя си равносметка,
време е да платя и последната си сметка,
а след това господ да ме прибере
и с жена ми пак да ни събере.
Защото децата ми са големи
и си имат своите проблеми,
все по-рядко се виждаме,
ще кажеш, че сме не свиждане.
Те са поели по своя път
и, дай Боже, дълго да вървят,
но мен ме болят колената
и не ме държат вече краката.
Аз знам, че няма да ме оставят
и никога не ще ме забравят,
но вече много съм уморен,
самотен и отегчен.
Сега бавно чашата ще си допия
и с юргана презглава ще се завия,
а дали ще заспя, не зная,
но за вечен сън си мечтая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Бобев Todos los derechos reservados
