bobev (Валери Бобев)
17 11
17.01.2010 г., 10:20 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
497 0 3

Самота

 

Когато човек остарее

и остане вече сам,

хич не му се живее,

това и аз го знам.

 

Всичко вече ми тежи

и самотата ме мори,

не се усмихвам, не се смея,

за какво тогава да живея.

 

Пак съм сам във къщи,

а навън времето се мръщи,

запалил съм камината

и не ми пука за зимата.

 

Гледам семейния албум,

а дървата пеят бум-бум,

няма я вече моята половинка

и пак ме мъчи настинка.

 

Колко щастлив със нея бях,

но и аз вече остарях,

окапвам като листата

и често ме боли главата.

 

Седя с чаша в ръка и си мисля,

опитвам се животът да премисля,

дали всичко съм направил

и нещо да не съм забравил.

 

Правя си равносметка,

време е да платя и последната си сметка,

а след това господ да ме прибере

и с жена ми пак да ни събере.

 

Защото децата ми са големи

и си имат своите проблеми,

все по-рядко се виждаме,

ще кажеш, че сме не свиждане.

 

Те са поели по своя път

и, дай Боже, дълго да вървят,

но мен ме болят колената

и не ме държат вече краката.

 

Аз знам, че няма да ме оставят

и никога не ще ме забравят,

но вече много съм уморен,

самотен и отегчен.

 

Сега бавно чашата ще си допия

и с юргана презглава ще се завия,

а дали ще заспя, не зная,

но за вечен сън си мечтая.

© Валери Бобев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??