Самотата, тъй безмилостна е тя!
Самотата кара те да страдаш, такава е тя!
Самотата понякога е тъй безкрайна.
Самотата е толкова коварна.
Понякога искаш само да повървиш!
Понякога ти идва да крещиш!
Понякога си тъй безсилен.
Понякога ти се иска да умреш!
Глупава е тя!
Глупава е, че ни кара да се чувстваме така!
Глупава е, че кара хората да се мразят!
Глупава е колкото и любовта!
Но съществува тя.
Съществува повече от всичко друго.
Съществува, макар и да не ни се иска да е така.
Защото тя е такава.
По дяволите, така я мразя.