28 ene 2010, 22:02

Самота 

  Poesía » De amor
624 0 1

Самота
 
Навън е мрак, вали дъжда,
а с него плаче моята душа.
Така ми отреди съдбата,
да бъда в самотата...
Обичах Те! „Любов моя”,
спомням си, наричах те!
Но думите останаха в дъжда
и спомена за тези няколко слова.

© Виктория Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??