vikito-o (Виктория Василева)
12 11
Jan 28, 2010, 10:02 PM

Самота 

  Poetry » Love
579 0 1

Самота
 
Навън е мрак, вали дъжда,
а с него плаче моята душа.
Така ми отреди съдбата,
да бъда в самотата...
Обичах Те! „Любов моя”,
спомням си, наричах те!
Но думите останаха в дъжда
и спомена за тези няколко слова.

© Виктория Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??