vikito-o (Виктория Василева)
12 11
Jan 28, 2010, 10:02 PM

Самота 

  Poetry » Love
687 0 1
Самота
Навън е мрак, вали дъжда,
а с него плаче моята душа.
Така ми отреди съдбата,
да бъда в самотата...
Обичах Те! „Любов моя”,
спомням си, наричах те!
Но думите останаха в дъжда
и спомена за тези няколко слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??