Самота
Аз съм като сянка в нощта,
единствено тъга сънувам в съня.
Вятъра вее навън, студ усещам -
дъждът вали и аз за онази среща се сещам.
Пролетта дойде, но не виждам красотата,
това е, защото не спирам да усещам самотата.
Нежният пролетен проливен дъжд ме докосва,
сещам се за твоя допир и това ме омагьосва.
И ще минава времето бързо и неусетно,
аз ще продължавам да виждам света така безцветно.
Защото ти си тази част от мен, която липсва,
ти си единственият, който винаги мисълта ми залисва.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Моника Бонева Todos los derechos reservados
