Аз съм като сянка в нощта,

единствено тъга сънувам в съня.

Вятъра вее навън, студ усещам -

дъждът вали и аз за онази среща се сещам.

Пролетта дойде, но не виждам красотата,

това е, защото не спирам да усещам самотата.

Нежният пролетен проливен дъжд ме докосва,

сещам се за твоя допир и това ме омагьосва.

И ще минава времето бързо и неусетно,

аз ще продължавам да виждам света така безцветно.

Защото ти си тази част от мен, която липсва,

ти си единственият, който винаги мисълта ми залисва.