Самота
Аз съм като сянка в нощта,
единствено тъга сънувам в съня.
Вятъра вее навън, студ усещам -
дъждът вали и аз за онази среща се сещам.
Пролетта дойде, но не виждам красотата,
това е, защото не спирам да усещам самотата.
Нежният пролетен проливен дъжд ме докосва,
сещам се за твоя допир и това ме омагьосва.
И ще минава времето бързо и неусетно,
аз ще продължавам да виждам света така безцветно.
Защото ти си тази част от мен, която липсва,
ти си единственият, който винаги мисълта ми залисва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Бонева Всички права запазени
