Изгубен съм и пръснат на парчета,

ядат от мислите ми гладни псета.

Късат ли късат места сочни,

не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.

Нека проклинат и нека се давят,

нека всяка минута месата ми свалят.

Ще стана тогава грозен и сакат,

нищожество болно, странник непознат.

Който ме зърне с отврат ще продума,

че не човек съм, а бич; черна чума.

Ще тръгне тогава сред вас мълва,

че разкъсан бе грешник от пуста самота.