Estranged (Борислава)
6 78
24 abr 2007, 19:09

Самота 

  Poesía
953 0 8

Безплодна вечер пак ме навестява
и в пустотата на душата ми наднича,
сетивата ми безгласно пак приспива,
и в сън мечтите ми разтваря.


Безплодно утрото ме призовава
към нов, познат до болка ден,
към ден, със безнадеждност упоен,
към нова болка с нов рефрен.


От слънчевата сянка бягам неуморно,
тягостно грее в мене тъма.
Сред множество извори съм бездомно сама
и сама, пак се чувствам сама.

© Борислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И как ще съдиш, щом си сам подсъден??? Пиши, пиши. Рецепти НЯМА!
  • Благодаря за коментарите, и за хубавите и за лошите
  • Не тъгувай, мило момиче! Пустотата на душата ти е само привидна, повярвай ми. Ще разцъфне, ще видиш! А стихът ти е прекрасен.
  • Има толкова време пред теб, бобси!...Пък самотата не е чак толкова страшно нещо - помисли си само, има ли по-сам от Бога?А колко неща е направил и прави чрез нас, хората!
  • Сякаш му липсва някаква хармония на това стихотворение?! Нарушен е баланса...или по-точно римата. Може би един нов опит върху това произведение би го направило доста по-съвършено?!
  • А на мен
    ми хареса!
    Поздрави и дерзай!
  • Съгласна съм с Катето.Идеята е много хубава , но е трябвало да я промениш.Вместо Безплодна , бездомна мисля , че ще звучи по красиво.Но все пак това е твое стихотворение и аз нямам право да ти се меся.
  • Безплоден е опитът ти да напишеш нещо смислено! Но пък разбрах, че си бездомно сама....Колко тъжно
Propuestas
: ??:??