22 jul 2006, 17:44

Самота 

  Poesía
682 0 1

Чаках те ден след ден,

исках те, пазих те само за мен

плаках и молих се,

в замък затворих те.

Сега, когато ти замина,

стоя пред студената камина,

мисля за теб, за нас,

но вътре в себе си чувам глас:

Вземаха ти го, той вече не е твой ”.

Не спирам да плача

и не намирам покой,

сама съм в здрача,

а страх ме е от самотата,

но не зная как да си спася душата.

© Кристиана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ам доста чалгарско наистина....не че това е определение за грозно, но избягвай клишетата....римата не е всичко
Propuestas
: ??:??