Самота
Чаках те ден след ден,
исках те, пазих те само за мен
плаках и молих се,
в замък затворих те.
Сега, когато ти замина,
стоя пред студената камина,
мисля за теб, за нас,
но вътре в себе си чувам глас:
“ Вземаха ти го, той вече не е твой ”.
Не спирам да плача
и не намирам покой,
сама съм в здрача,
а страх ме е от самотата,
но не зная как да си спася душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристиана Георгиева Todos los derechos reservados
