Самота
под сламената шапка на нощта
пиша за нея докато догаря ми свещта
тьрся аз нейде там любовта
танцувам и си пея под дъжда
събирам капките в нечия душа
страстнно пия ги сякаш вкусвам от смъртта
търся аз нейде там любовта
изгаря вътре там лудостта
крие се тя от света
себе си повдигам от мрака на ума
сега убивам, убивам я - моята самота!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Иванов Todos los derechos reservados
