petka-spagetka
179 152
12 ago 2010, 9:54

Самота в нощен Пловдив 

  Poesía » Del paisaje
586 0 6

Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер
се разлива от двете тепета,
а в небето разпенени облаци
се преливат като вълни във морето.
И ми се искаше туй звездопеене,
този райски миг от нощта
да не пазя ревниво за себе си,
а със теб да го споделя.

Ако си някъде и гледаш небето,
ако не те е грабнал съня,
погледни към двете тепета!
Аз съм там и ти махам с ръка.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??