31 ene 2008, 22:03

Самотата, казват, била страшна

948 0 9

 

                                               ,,Усещането за самота не е гъсто и лепкаво,

                                                то е остро и бляскаво като връх на кама.''

                                                                ,,Бариерата'', Павел Вежинов

 

 

Самотата, казват, била страшна.

Тъжно било да си сам.

Да крещиш, а сякаш си ням.

Да вървиш сред пустини

без глътка вода.

Да обръщаш вселени

през трудни пътеки.

Да пълзиш, да се бориш,

да се прибираш вкъщи бездомен,

да усещаш студа и мрака,

да се сливаш с тълпата,

но вътре в душата…

Да, страшно е да си сам…


 

                                                                  Еми

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
  • страшно е ,но понякога е за предпочитане...Мъдър,реален стих!
  • Някой бе казал,че "Истински свободния човек е винаги сам...",но никой не би пожелал свободата,ако знаеше това и прочете твоя стих...Много ми хареса!Поздрави
  • Самотата е болка, но в нея никой не те наранява...Поздравления за стиха!
  • Самотата, аз я срещнах много пъти,
    познавам я, за мене тя е стръв,
    тя всяка вечер погледа ми мъти,
    живее в мен и в мойта кръв,
    самотата...който я познава,
    той само знае как горчи,
    как тихичко те носи към забравата
    и в тишината покрай теб мълчи.

    ПОЗНАВАМ Я ДОБРЕ!!!! БРАВО!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...