Събудих се дете немирно,
но скоро вече ще съм стар.
А пак се лутам и безспирно
в живота диря идеал.
С годините не търся слава
и суета не ме мори.
Изгарят истини на клада,
възкръсват в пепелта лъжи.
Надвиснал е мигът страхотен,
димът в очите ми люти.
А аз съм изворът самотен:
поспри, отпий, благослови.
© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados