Събудих се дете немирно,
но скоро вече ще съм стар.
А пак се лутам и безспирно
в живота диря идеал.
С годините не търся слава
и суета не ме мори.
Изгарят истини на клада,
възкръсват в пепелта лъжи.
Надвиснал е мигът страхотен,
димът в очите ми люти.
А аз съм изворът самотен:
поспри, отпий, благослови.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
