Събудих се дете немирно,
но скоро вече ще съм стар.
А пак се лутам и безспирно
в живота диря идеал.
С годините не търся слава
и суета не ме мори.
Изгарят истини на клада,
възкръсват в пепелта лъжи.
Надвиснал е мигът страхотен,
димът в очите ми люти.
А аз съм изворът самотен:
поспри, отпий, благослови.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
