Събудих се дете немирно,
но скоро вече ще съм стар.
А пак се лутам и безспирно
в живота диря идеал.
С годините не търся слава
и суета не ме мори.
Изгарят истини на клада,
възкръсват в пепелта лъжи.
Надвиснал е мигът страхотен,
димът в очите ми люти.
А аз съм изворът самотен:
поспри, отпий, благослови.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
