Тази нощ отново съм самотен,

вгледан в пълното с звезди небе.

Образът ти като нежен полъх 

носи се във тъмната ми стая.

Защо трябваше да си отиваш,

да оставяш чувствата недоизпитани?

Споменът за теб е тъй ясен,

допирът ти, ароматът ти, са толкова незабравими.

И последната въздишка, и последната сълза,

горят в сърцето ми и гонят отново съня.

Защо остави ме така,

с разбито на малки парченца сърце?

Нима ти бях тъй безразличен,

нима не дадох всичко свое, за да си щастлива.

Всяка моя усмивка, всяка моя ласка,

просто ги върни и си отивай.

Зная, че ще срещна друга, на която да ги дам,

зная, че тя ще ги приеме и не ще ме нарани така.