16 нояб. 2009 г., 00:54

Самотен в нощта 

  Поэзия » Любовная
865 0 1
Тази нощ отново съм самотен,
вгледан в пълното с звезди небе.
Образът ти като нежен полъх
носи се във тъмната ми стая.
Защо трябваше да си отиваш,
да оставяш чувствата недоизпитани?
Споменът за теб е тъй ясен,
допирът ти, ароматът ти, са толкова незабравими.
И последната въздишка, и последната сълза,
горят в сърцето ми и гонят отново съня.
Защо остави ме така,
с разбито на малки парченца сърце? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Никова Все права защищены

Предложения
: ??:??