13 ene 2006, 21:54

Самотна душа

  Poesía
1K 0 0
Обичах аз едно момче
обичах го от все сърце,
от цялото си сърце,
но той не разбра това,
нали е болен в любовта.

Влюбих се безнадежно в теб,
но няма как на Или сега
сърцето и е лед,
но няма го Миро на Или
леда да разтопи и сърцето
и отново да плени.

Или него много си обича
и на него се обрича,
но ако той и разбие сърцето,
ще трябва тя да го забрави и
да го остави.
Или винаги е била сама по пътя
из града и все тъжни неща
бледнеят в нейната душа.
Ще бъде ли Или някога щастлива,
това се пита тя,
когато е винаги сама!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...