13 ene 2006, 21:54

Самотна душа

  Poesía
1K 0 0
Обичах аз едно момче
обичах го от все сърце,
от цялото си сърце,
но той не разбра това,
нали е болен в любовта.

Влюбих се безнадежно в теб,
но няма как на Или сега
сърцето и е лед,
но няма го Миро на Или
леда да разтопи и сърцето
и отново да плени.

Или него много си обича
и на него се обрича,
но ако той и разбие сърцето,
ще трябва тя да го забрави и
да го остави.
Или винаги е била сама по пътя
из града и все тъжни неща
бледнеят в нейната душа.
Ще бъде ли Или някога щастлива,
това се пита тя,
когато е винаги сама!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...