Jan 13, 2006, 9:54 PM

Самотна душа

  Poetry
1K 0 0
Обичах аз едно момче
обичах го от все сърце,
от цялото си сърце,
но той не разбра това,
нали е болен в любовта.

Влюбих се безнадежно в теб,
но няма как на Или сега
сърцето и е лед,
но няма го Миро на Или
леда да разтопи и сърцето
и отново да плени.

Или него много си обича
и на него се обрича,
но ако той и разбие сърцето,
ще трябва тя да го забрави и
да го остави.
Или винаги е била сама по пътя
из града и все тъжни неща
бледнеят в нейната душа.
Ще бъде ли Или някога щастлива,
това се пита тя,
когато е винаги сама!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....