darkshadow98 (Dark Shadow)
10 57
21 may 2017, 1:14

Самотна пепел... 

  Poesía » De amor
626 2 7

Изсъхна ми душата, горят жарки ми гърди,

в душата ми забиват се огнени стрели.

Гори с тях и вечността, пленница на любовта.

Тя е мой пазител, тя е моята душа

и моята най-голяма самота...

 

А далеч зад хоризонта падат бисерни звезди,

играят по небето като волни, избледняващи мечти.

Залезът игриво хвърля последни си лъчи

и сгрява моето сърце със жарки си очи.

 

Но в мене зрее огнен студ,

разкъсва ми душата, пленява ми сърцето...

В умът ми тлее тежък смут,

в сърце ми самотата разкъсва красотата на небето...

 

И пепел студ и светлина с огън ме изпепелиха,

изгасна в мене и последната живителна искра...

Пламъците жарки душата ми унищожиха

и нежно те убиха моята влюбена мечта...

 

Изпадаха звездите. Тъмно е небето.

Мъртви са мечтите. Мъртво и сърцето.

© Dark Shadow Todos los derechos reservados

"Дори в пепелта тлее огънят на любовта."- замисли се Тъжният клоун, оглеждайки се в мъртвите и изпепелени очи на Ангела с черни крила...

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??