Самотна пепел...
Изсъхна ми душата, горят жарки ми гърди,
в душата ми забиват се огнени стрели.
Гори с тях и вечността, пленница на любовта.
Тя е мой пазител, тя е моята душа
и моята най-голяма самота...
А далеч зад хоризонта падат бисерни звезди,
играят по небето като волни, избледняващи мечти.
Залезът игриво хвърля последни си лъчи
и сгрява моето сърце със жарки си очи.
Но в мене зрее огнен студ,
разкъсва ми душата, пленява ми сърцето...
В умът ми тлее тежък смут,
в сърце ми самотата разкъсва красотата на небето...
И пепел студ и светлина с огън ме изпепелиха,
изгасна в мене и последната живителна искра...
Пламъците жарки душата ми унищожиха
и нежно те убиха моята влюбена мечта...
Изпадаха звездите. Тъмно е небето.
Мъртви са мечтите. Мъртво и сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dark Shadow Всички права запазени
Поздрав
