Изсъхна ми душата, горят жарки ми гърди,
в душата ми забиват се огнени стрели.
Гори с тях и вечността, пленница на любовта.
Тя е мой пазител, тя е моята душа
и моята най-голяма самота...
А далеч зад хоризонта падат бисерни звезди,
играят по небето като волни, избледняващи мечти.
Залезът игриво хвърля последни си лъчи
и сгрява моето сърце със жарки си очи.
Но в мене зрее огнен студ,
разкъсва ми душата, пленява ми сърцето...
В умът ми тлее тежък смут, ...