darkshadow98 (Dark Shadow)
10 57
21.05.2017 г., 1:14 ч.

Самотна пепел... 

  Поезия » Любовна
610 2 7

Изсъхна ми душата, горят жарки ми гърди,

в душата ми забиват се огнени стрели.

Гори с тях и вечността, пленница на любовта.

Тя е мой пазител, тя е моята душа

и моята най-голяма самота...

 

А далеч зад хоризонта падат бисерни звезди,

играят по небето като волни, избледняващи мечти.

Залезът игриво хвърля последни си лъчи

и сгрява моето сърце със жарки си очи.

 

Но в мене зрее огнен студ,

разкъсва ми душата, пленява ми сърцето...

В умът ми тлее тежък смут,

в сърце ми самотата разкъсва красотата на небето...

 

И пепел студ и светлина с огън ме изпепелиха,

изгасна в мене и последната живителна искра...

Пламъците жарки душата ми унищожиха

и нежно те убиха моята влюбена мечта...

 

Изпадаха звездите. Тъмно е небето.

Мъртви са мечтите. Мъртво и сърцето.

© Dark Shadow Всички права запазени

"Дори в пепелта тлее огънят на любовта."- замисли се Тъжният клоун, оглеждайки се в мъртвите и изпепелени очи на Ангела с черни крила...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??