Дъждът вали, а горе на опънатите жици,
глава навела, кацнала самотна птица.
Не вижда хоризонт с небето просветляло,
макар да е за слънце душата зажадняла…
А опънатите жици - струни на китара,
тихичко подхващат оная песен стара,
звучала тъй отдавна в топлото гнездо,
която лесно обещаваше опора и добро…
Сега дъждът вали, сълзата му попú
в перата ú, а птицата студа не сеща.
Очите стиска силно, нека да заспи,
в съня поне да има прегръдката гореща…